Спри да съдиш, за да си щастлив?!

В последните седмици покрай всичко друго, което ми се случва, а твърде вероятно  ЗАРАДИ него, преминах през духовен катарзис, бих го нарекла завръщане към себе си. Завръщане. Към центъра. Към Смисъла. Съществуването. Творческият потенциал.
Парадоксално, но ги загубих и жестоко се самонараних именно заради все по-засливащото се към тогавашния момент вярване у мен, че има нещо грешно, сбъркано, неправилно за начина, по който осмислям живота. Дълго време, може би години, съм стояла засрамена в ъгъла, приемаща с половин уста доминиращите морални позиции на другите, просто защото знам за съпротивата, която ще срещна, когато изразя моите. По природа се стремя към праволинейност и простата в отношенията с другите и реших да коригирам онова, което така ме притеснява да призная.
Резултатът? Наблюдавах как бавно всички врати в живота ми се затварят. Как губя почва под краката си, сигурност в уменията си, как амбицията ми да се занимавам с каквото и да е било, бавно, постепенно, но много сигурно, загасва, докато напълно изчезна. Изчезна възможността ми да контролирам себе си, да се заземявам. Изчезна умението ми да консолидирам и успокоявам хората в трудни ситуации. Ако някога съм била стълб на спокойствие за другите, вече не бях, защото сама не можех да успокоя себе си. Положителното? Както винаги, Вселената беше сбъднала желанието ми, а именно да неутрализира твърдостта ми, да поизглади неравностите по характера ми. Ах, това гладко мое "ново аз" , което трябваше да приема, за да достигна "цялост" - лигав, дребен плужек ... но не обикновен, а социално приемлив, "общностното червейче", както го наричам. Бях се превърнала в това, което не приемам и избягвам да срещам като социална реалност, "защото духовният човек приема и се радва на манифестацията на всичко".

 В най-добрия случай е дзен и му е все тая какво се случва наоколо, защото знае, че всички свършваме по еднакъв начин. 

Богат или беден, пак си умрял в същия не много дълбок гроб. И това беше някаква ширеща се,  много популярна "мъдрост", в която би трябвало да намерим дълбок смисъл, но това няма как да се случи, защото такъв не съществува. О, прощавайте, всъщност ИМА - за успокоение и комфорт на всички мързеливи, низвергнати от съдбата същества, които не знаят какво могат да постигнат и изобщо не живеят, а само дишат, но между дишанията, трябва да се успокояват, че реално погледнато НАИСТИНА вършат нещо, различно от статичното дишане. Съжалявам, че трябва да го кажа и да бъда черната овца, но реално нищо не вършат. И не, не, не се отнася изобщо за богатството като материална ценност, а до вярата, че да работиш или не за едно нещо е все тая, защото накрая всички отиваме на някакво вълшебно място, където нищо от постигнатото на тази планета няма никакво значение. Място, в което изнасилвачът и главорез, чиято най-полезна дейност в света е била да си бръкне в носа е равен на онзи, който си е скъсал задните части да подобри живота на милиони. Място, на което "понеже всички сме едно" някой някъде там ще си къса двойно повече задните части, за да може поне още двама човека да си бъркат в носа без да утежняват твърде много глобалния кармичен план. Кармичен план ли казах? Май се отнася и за глобалния и за социалния.
Не, не, аз не искам и няма да живея в подобен свят, защото за хора като мен в подобна идеология има два варианта: Да пречупят и намразят себе си, докато се превърнат в червейче или да се превърнат в мъченик, който да носи хиляди червейчета в себе си. 

Не, благодаря!Беше ми (не) много приятно да общувам с всеки "свърхсензитивен" "супер чувствителен", "приемащ като свои чуждите вибрации" човек, но мисля, че общуването ми с такива свършва до тук. Знаете ли защо? Защото и аз съм такъв, но не хленча излишно по въпроса и не намирам нищо магическо и вълшебно в онези, които го правят. Като се удариш, пускаш три сълзи, ставаш, отупваш се и продължаваш, защото животът не е спрял да те чака да го подновиш, когато сметнеш, че вече за конкретната ситуация си бил достатъчно мелодраматичен и трябва да оставиш малко от този актьорски талант за следващата. Нямам и никога и няма да имам добро мнение за големи хора, които са решили да останат хленчещи деца, които истерясват за ожуленото си колянце и го сочат, докато не съберат достатъчно голяма тълпа, която "да им прати положителна енергия да го излекуват".
Нямам и няма и да имам добро мнение и за онези, запленени от ожуленото колянце, които си въобразяват, че "с пращането на състрадание, любов и положителна енергия" са станали супер духовни, защото не са - техният живот е просто изчерпан от смисъл stand by , в който вместо акробат-актьор са се превърнали в жалка циркаджийска публика. Губите времето и ресурсите си - нещо повече, губите ГЛОБАЛНО времето и ресурсите на всички ни, защото с енергията си вие противостоите на естествения процес на очистване на природата от ненужни тривиалности. Правите го всеки път като се опитате да си набиете в главата (и недай си боже да вярвате), че е някъде там по тази изстрадала планетка е окей да има лянтяи, окей е да има идиоти, окей е да има игнорантни хора и е окей да има психопати. Не, не е окей да има, не е това целта на цялото занятие, наречено живот. 

От друга страна е напълно нормално и окей, когато причинно-следствените връзки се задействат и всеки получи това, което е заслужил. Кои сме ние да тцъ-каме, да съжаляваме и да се опитваме да противостоим на тях и то не къде да е, а в нечия чужда съдба?!
Спрете, просто спрете да се опитвате да  превръщате гъсеницата в пеперуда като й спестите болката. Няма да се получи, хабите ценно време като просто отлагате трансформацията и гъсеницата си стои гъсеница по-дълго време.
Съжалявам, комфорт при мен никога няма да намерите, ако търсите скривалище от начина, по който виждам истината, защото ми е писнало да живея около слепи хора.
Сега идва любимият ми въпрос "Коя си ти и с какво си повече от другите да ги съдиш, всички имаме божествени същности" бля бля, бля-бля. Така е, всички имаме божествени същности, но явно не всички използваме особено често връзката с тях. Човек е осъзнат, когато се допитва и води от тази връзка. И съжалявам, ако ще прозвучи елитарно (оппсссс, всъщност не съжалявам), но това че сме тръгнали с равни възможности, не означава, че наравно сме ги оползотворили. Претендирам, че съм ги оползотворила повече от циганина, който къса главите на котки в междублоковото пространство, както и от русата експерт-счетоводителка, която нищо не разбира от счетоводство, но за сметка на това разбира от други неща, които вълнуват шефа й повече от поредното западащо държавно учреждение, което няма да защити правата адекватно правата на хиляди хора в последствие. Животът ще бие жестоки шамари на тези хора, твърде вероятно и да ги нарита до безсъзнание ... докато безсъзнанието не се превърне в осъзнаване. Отказвам да противостоя на тези причинно-следствени връзки и да ги облекчавам по някакъв начин, защото целта на съществуването не е човек да намери причинно-следствените връзки, за да им се противопоставя хленчейки по детски, защото не го кефи как стоят нещата, а напротив, за да прозре и види какво следва от тях в един глобален план. Ето за това не се колебая да соча с пръст хората и да крещя "дръжте крадеца", когато ... ами .... те наистина са крадеца.
Това е начина, по който реформирам и по който считам е е правилно да се реформира - като се използват естествените процеси, за да може хората да се осъзнаят, макар и да им коства болка. Включвам себе си в тази бройка. Не ми продавайте захаросани истории. не ви ги искам. не ги намирам за успокояващи, губите си времето, което е толкова ценно.
Това е основната ми същност ... и няма как да я проявявам наполовина, а другата половина да крия, защото криейки, ставам един от онези, хленчещите червеи, които са се отказали от собствената си сила, за да може да точат повече от чуждото внимание.