понеделник, 27 април 2015 г.

Сянка

Сянката ми е някой, който върви с горда осанка. Някой, който се е научил да се бори с несигурностите по един привиден начин. Той се е научил добре да разиграва сцените на увереност за пред хората, но вътрешно самият той не вярва в ролята, която играе. Той не е фикция, проекция, мисловен модел, празно психологическо понятие, както може да сте си помислили. Той е жив, дишащ човек.


Удивителна синхронизация е, че Вселената ме среща с него, защото ние сме същите - имаме един и същ проблем. Същевременно, различаваме се, защото сме заели напълно противоположни позиции по отношение на решаването му.


Срещата с подобни хора, обстоятелства е среща с онова, което психолозите наричат "сянка", а ако астрологически мога да се изразя - това е чудото на опозициите в хороскопа. Естествено, човек трябва да е достатъчно осъзнат, за да разбере тънкото послание зад такива срещи, което Вселената старателно е скрила зад някой ъгъл. Не е нужно да се влиза кой знае колко надълбоко в отношения със самия човек - понякога, не винаги, зависи колко заплетена е ситуацията. 


Често се срещаме с  хора, които са просто като пример на учебната дъска на живота.


Понякога тези хора служат като пример за това да не забравяме от къде сме тръгнали, а понякога, още по по-поучително е, когато са пример за това на къде отиваме, до къде води изборът ни. 
Изборът ми води до ... него. Човек с голям потенциал и достатъчно уважение, но това достатъчно ли е, за да бъда доволна в живота. Поглеждам човека пред себе си - моята сянка. Той не е доволен. А в това си приличаме. Явно и аз няма да бъда особено доволна. 

Той се идентифицира с бялото и всички останали хора около него са черното, а аз се идентифицирам с черното, а всички останали хора с бялото. Какво значение има? Допускаме все същата фактическа грешка.

Затова се отричам от избора си. Никога не е късно и той самия да се отрече от неговия. 

четвъртък, 23 април 2015 г.

сряда, 22 април 2015 г.

вторник, 21 април 2015 г.

Основаването на Рим

Днес се отбелязва основаването на "вечният град" - Рим. И струва ми се, че той наистина е вечен. Историята му от самото начало до прерастването му в голяма империя живее все още в съзнанието на хората доста ясно, а културното му наследство и влиянието му върху начина ни на живот са неоспорими. Замислих се между паралелите и преплитащите се проблеми, които е срещал древният римлянин и начина, по който правим нещата сега. Констатацията ми е, че ако имаше машина на времето и някой древен римлянин можеше наистина да дойде до днешната епоха, след като преодолее ужаса си от летящите му над главата самолети и преминаващите със страшна сила коли, вероятно добре би се интегрирал в обществото ни и би се забавлявал с начина ни на живот. Не съм сигурна дали обратното важи за нас като свикнали със съвременните комфортни условия. Както и да е, идеята ми не е да правя някакъв дълъг пост, а просто по някакъв начин да отбележа събитието. ;)

Felix dies natalis, Roma! :)