Сянката ми е някой, който върви с горда осанка. Някой, който се е научил да се бори с несигурностите по един привиден начин. Той се е научил добре да разиграва сцените на увереност за пред хората, но вътрешно самият той не вярва в ролята, която играе. Той не е фикция, проекция, мисловен модел, празно психологическо понятие, както може да сте си помислили. Той е жив, дишащ човек.
Удивителна синхронизация е, че Вселената ме среща с него, защото ние сме същите - имаме един и същ проблем. Същевременно, различаваме се, защото сме заели напълно противоположни позиции по отношение на решаването му.
Срещата с подобни хора, обстоятелства е среща с онова, което психолозите наричат "сянка", а ако астрологически мога да се изразя - това е чудото на опозициите в хороскопа. Естествено, човек трябва да е достатъчно осъзнат, за да разбере тънкото послание зад такива срещи, което Вселената старателно е скрила зад някой ъгъл. Не е нужно да се влиза кой знае колко надълбоко в отношения със самия човек - понякога, не винаги, зависи колко заплетена е ситуацията.
Често се срещаме с хора, които са просто като пример на учебната дъска на живота.
Понякога тези хора служат като пример за това да не забравяме от къде сме тръгнали, а понякога, още по по-поучително е, когато са пример за това на къде отиваме, до къде води изборът ни.
Изборът ми води до ... него. Човек с голям потенциал и достатъчно уважение, но това достатъчно ли е, за да бъда доволна в живота. Поглеждам човека пред себе си - моята сянка. Той не е доволен. А в това си приличаме. Явно и аз няма да бъда особено доволна.
Той се идентифицира с бялото и всички останали хора около него са черното, а аз се идентифицирам с черното, а всички останали хора с бялото. Какво значение има? Допускаме все същата фактическа грешка.
Затова се отричам от избора си. Никога не е късно и той самия да се отрече от неговия.