Днес се отбелязва основаването на "вечният град" - Рим. И струва ми се, че той наистина е вечен. Историята му от самото начало до прерастването му в голяма империя живее все още в съзнанието на хората доста ясно, а културното му наследство и влиянието му върху начина ни на живот са неоспорими. Замислих се между паралелите и преплитащите се проблеми, които е срещал древният римлянин и начина, по който правим нещата сега. Констатацията ми е, че ако имаше машина на времето и някой древен римлянин можеше наистина да дойде до днешната епоха, след като преодолее ужаса си от летящите му над главата самолети и преминаващите със страшна сила коли, вероятно добре би се интегрирал в обществото ни и би се забавлявал с начина ни на живот. Не съм сигурна дали обратното важи за нас като свикнали със съвременните комфортни условия. Както и да е, идеята ми не е да правя някакъв дълъг пост, а просто по някакъв начин да отбележа събитието. ;)
Felix dies natalis, Roma! :)
Felix dies natalis, Roma! :)
