сряда, 18 май 2016 г.

Spiritus

Дишаш. Всеки дъх е болка
и всяка болка - дъх
всеки момент клетка в теб умира
времето неминуемо лети.
Когато спреш да дишаш
Вселената с венец от тишина
ще те възнагради.

За това ли е всичко?
Тази грозна суета?
Това убеждение смешно, жалко
че някак можеш да надхитриш
                                преходността?

Дишай! Сега, а не тогава
(горчиви са плодовете
на отминалите дни)
времето отнело ги е без пощада -
шепа прах в дланите ти.

Дишай в моменти на страдание
(Да, не спира да боли)
Каляваш се и
пак се раждаш,
но не спирай,
бори се, продължи.

Дишай! При възторг
                  ... от любов
                     ... в мълчание
От тук не преминаваш
                          два пъти.

Питаш ме защо ти казвам
защо тревожа те в този късен час
но, мила, разбери ме,
трагедията на много млади хора
е единственото, което остана с нас.

Т.