След този дълъг творчески блок,
ще извадя сърцето си, навряно в кутийка,
празнината не е спирала да боли,
в главата ми паяк плете паяжина,
ръцете ми са ръждиви,
кихам от този ужасен прах,
всичко е познато-непознато,
вадя стара снимка -
на детето, което бях!
Да.
На детето, което някога бях ....